Облечена в светлина
с горещи, парещи очи. Появи се тя.
Малка, невинна, носеща чиста душа.
Да търсиш любов не стига, да сбъдваш мечти не стига, да работиш, да твориш, да дерзаеш… не стига!
Стигат ти 5 малки пръстчета поставени върху твоята длан. Да погледнеш две мънички, парещи очета. Да се почувстваш толкова благословен и благодарен, че чуваш детски смях. Рисувам със светлина от дете, сега моето дете ще рисува своят път осветен. И аз съм неземно щастлива да бъда тук и да напътствам!
Думите много често не струват и стотинка. Хората забравят истинския смисъл да съществуваш.
Те… малките светулки знаят. Чисти и неопетнени!
Дошли в нашия свят, за да ни покажат, да ни научат. Светулките носят любов и огън и идват, за да сгреят охладнелите ни представи за уют.
В появата им съществува някаква магия, те са ангели раздаващи само истинност.
От днес аз вече нашепвам само с молитви!
Протягам ръце към светлината и орисвам. Да бъдеш здрава, търпелива, да бъдеш смела и да искаш.
Всеки от нас се нуждае от светулка в живота, да познае мир щом ангел на вратата похлопа.
Послушай, човече! Не спирай да гледаш към светлината…
… Из „Яна в страната на светулките“